“Vespatient’s Blog“ е вторият блог за лично творчество на Веспейшън.
След като първият блог удари рекорден брой посещения, дойде време за „и надвиснаха тъмни облаци“, с което експериментът трябваше експедитивно да бъде прекратен, което ни отвежда до блог номер 2, където Веспейшън вече не си позволява да пише анотации на собствените си книги и кратки истории за тяхното създаване от страх да не повтори гореспоменатия катаклизъм. Двата блога се различават не само по външен вид, но и по съдържание. В първия за водещ роман беше гласен „Заветът“ – 4-годишен проект на Веспейшън, на когото посвети твърде много усилия и отнесе твърде много критика (това е може би един от малкото романи, които са „осъждани“ от първата си глава и нищо друго). Във втория блог дебютен се явява „Богиня на хаоса“ – романът, предвиден за сценарий на комедия.
 |
| Богиня на хаоса |
„Богиня на хаоса“ е четвъртият роман, подготвян за водещ и стои под номер 11 в листата с проекти, и под номер 9 в листата със завършени романи (в блога проектите са подредени по различен начин). „Богиня на хаоса“ изпъква сред останалите проекти с това, че не е фантастичен, въпреки че има загатнати такива елементи, а набляга на любовната нишка. Има пълен набор от първообрази, т. е. хората зад персонажите са истински и дори някои от собствените им реплики са включени. Действието се развива в слънчев Созопол, въпреки че Веспейшън би предпочела това да не е така, просто това е „градът на Аполон“ и местоположението е свързано с тематиката на романа. Хотелът и описаните истории са отчасти реални, вдъхновени от сезонната работа на Веспейшън по рецепции и челният ѝ сблъсък с „велможи“, нямащи бегла идея, че ще бъдат увековечени заради държанието си (прост съвет – дръжте се добре с рецепционистите, независимо какво откриете в стаята си. Те не я почистват, не отговарят за времето навън, нито биха могли да Ви оправят някак деня, камо ли почивката).
За главни герои на „Богиня на хаоса“ изборът беше доста труден, но Веспейшън се спря на три особени екземпляра – палячото, студенокръвният принц и наивната, положителна и до болка (буквално) разбираща от всичко главна героиня. Палячото е главният виновник за началото на „любовната искра“ – това е Теодор Райнов, известен още като Синчето, но в реалността е безврат, синеок екземпляр, който Веспейшън познава твърде малко като характер, но, за сметка на това, не може да изтрие вечните културистки дефилета по центъра, направени, случайно или не, пред нея. Вторият герой, по-известен в корейските драми като „ледения човек“ (адски популярен типаж, по който момичетата припадат – не може да е секси и да не е поне 110% високомерен!), е съставен от трима различни души – на един външността, на един характера и на друг – личната история. Франкенщайн – с една дума. Главната героиня и носителката на титлата „богиня на хаоса“ има един-единствен прототип – кьопава, кьорава, почти глуха, саркастично навита пружина с твърде висок морал и твърде малко късмет, която в романа е представена до крайност, но, заклевам се, никой никога (още) не я е бил. В романа Ева Харизанова няма този късмет (сама ѝ се чудя), но интересното за нея е, че колкото по-жестоки са хората, толкова по-положително настроена е тя. Може би ще Ви се стори като дразнещ персонаж, но мисля, че на нашата литература липсват такива герои. Ние четем книги, за да намерим отговор за себе си, не да разбираме колко прецакан е животът.
 |
| Лицата на Сандра |
И като заговорих за цакане – пълната противоположност на Ева Харизанова – Наташа Ишева от поредицата „Лицата на Сандра“ – най-големият и мащабен проект на Веспейшън до момента. Така… Става ясно, че Наташа всъщност е Сандра (не може да имаш поредица „Лицата на Сандра“ и главната ти героиня да се казва Рускиня, ъ, Наташа Ишева), но нейното име, както и първа глава, са такъв трън в Д-то на Веспейшън, че първият роман от поредицата – „Воинът властител“, все не успява да жегне сърцата на малкото си публика. Може би романът трябва да върви с кратка разяснителна бележка – като начало, първа глава е и ретроспекция, и сън. Реално романът започва с втора глава. Друго – главната героиня се нарича „Наташа Ишева“ близо 15 глави (не помня точно в коя разбра името си), защото поредицата се казва „Лицата на Сандра“ и донякъде е логично, че първото ѝ „лице“, „самоличност“ или каквото там е, няма да е истинското такова. Поразително е какви големи проблеми могат да създадат подобни малки детайли и да отвлекат вниманието от едрия план. Веспейшън винаги се затруднява, когато трябва да опише този роман. Няма как просто. Сюжетните линии са толкова много, пришка върху пришка. Действието обхваща огромни периоди от време, натиска чувствителни библейски точки, играе си с човешки животи като котка с кълбо прежда, позволява си да философства и задава въпроси, чиито отговори търси директно у читателя, без да се ангажира с повече, понякога пуска и шегички, ей така, да разсеят вниманието от тежестта на някои истории, пропити с невинна кръв и всякакви нечистотии. Но ако трябва да конкретизирам, Сандра е едно адски изтормозено, самотно момиче, което е прекарало целия си живот в град, за който по-късно научава, че е затвор, и което бива спасено от там само за да бъде хвърлено в друг ад. Не бих казала, че Сандра е от черногледите герои на Веспейшън, напротив. От всичките си дарби, Сандра има една, с която Веспейшън особено се гордее и която никъде в поредицата не е спомената – Сандра има очи, които виждат само красотата. Това на читателя може да се стори глупаво и детинско, но за Веспейшън няма по-хубава дарба от тази. Защото, човек, търсещ естетиката около себе си, е човек борбен и силен по натура; човек, който е тук да промени нещо, да сложи началото на друго. Изобщо, човек, който си заслужава. Ето защо Веспейшън държи много на поредицата „Лицата на Сандра“ и упорито развива историята, очаквайки някой ден да не ѝ се налага да обяснява сюжета по този начин.
Макар да има и други завършени романи, Веспейшън няма да говори за тях. Всеки неин роман някога е бил надежда, сега – разочарование. Тя ще изчака те отново да станат „надежда“ и тогава ще пише за тях. Ако интересът Ви е поне малко погъделичкан, чувствайте се поканени да посетите блога на „Vespatient” („с цялото си търпение“).
За Вас скалъпи от подхвърлени в гърба коментари: Ейдвънс (advensve) ;)
Линк: Vespatient’s Blog -
https://advensve.wordpress.com/
Напиши първият коментар!